Новини

Какво се помени през последните години на кредитния пазар у нас?

23.02.2018г.

Тихомир Тошев: Трупаме парите си на депозит в банките, но губим. Лихвите по ипотечните кредити ще нараснат догодина, твърди кредитният консултант
Тихомир Тошев е председател на Асоциацията на кредитните консултанти, изп. директор на “Кредит Център”, най-голямата компания за кредитно консултиране в България и лицензиран независим оценител на недвижими имоти и търговски предприятия. Магистър е по инженерна икономика и мениджмънт, завършил е мениджмънт и маркетинг към College of North West London.

“За суми над 200 – 300 лева е по-добре да се изтегли потребителски кредит от банка, където условията са по-добри, отколкото при бързите кредити”

- Господин Тошев, какво се помени през последните години на кредитния пазар у нас?
- Има значителни промени. Те се дължат на няколко фактора. Тежката криза, която изживяхме, накара банките да преосмислят и обновят продуктите си. Това се наложи, за да гарантира повече сигурност на тях самите, и на кредитополучателите, защото ръстът на лошите кредити беше значителен и доста банки имаха проблеми с лошия си портфейл и с обслужването на кредитите на част от клиентите си. Но най-сериозните промени дойдоха от законодателни инициативи. Преди 4 години Европарламентът прие Директива за ипотечното кредитиране, която сложи някои изисквания към финансовите институции с цел повече прозрачност. Евродирективата се превърна в Закон за кредитите за недвижими имоти на потребителите през 2016 г., с който банките трябва да спазват няколко основни неща, които преди не бяха задължителни. Едно от тях беше да дадат 14-дневен срок на клиентите си да обмислят договора за кредита и да решат дали да приемат или не. Банките вече са задължени да калкулират на клиентите си годишния процент на разходите, или истинското оскъпяване на кредитите по един и същ начин, което да прави лесно сравнението на отделните кредитни оферти. Регулира се наказателната такса за предсрочно погасяване на кредитите до 1% през първата година и без такса за следващия период. Банките вече определят и лихвите си задължително, комбинирайки прозрачен пазарен индекс плюс твърда надбавка, т.е. всеки, който тегли кредит у нас, знае как се определя неговата лихва.

- На практика това получава ли се? Хората запознати ли са с начина на определяне на лихвата?
- Истината е, че ако иска, кредитополучателят може да види и да се запознае с тази информация. Факт е, че все още има такива, за които това не е толкова важно. Тези, които се допитват до кредитен консултант, са запознати. Финансовата култура на българина се повиши по време на кризата, всеки от нас има приятел или роднина пострадал, изтеглил повече пари, отколкото може да обслужва, или минал през известни затруднения в обслужването на кредитите си. Днес хората са информирани, знаят как се определя лихвата им, до какво може да доведе, ако тя се повиши или понижи. Някои обаче са водени повече от емоцията при покупката на нов дом и не толкова от начина, по който се определя лихвата.

- Има ли съществени разлики в кредитирането при закупуване на имот у нас и останалите страни в ЕС?
- След приемането на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите вече големи разлики няма, защото тази евродиректива наложи еднакви правила във всички европейски страни. Преди това у нас имаше повече такси при обслужването на кредити. Естествено лихвите по кредитите продължават да зависят от пазарните механизми в отделните страни, състоянието на икономиката, рисковата премия, лихвите по депозити. Знаем, че лихвите в България остават малко по-високи от средноевропейските, особено ако погледнем развитите икономики, като Германия, Франция, но въпреки това ние изживяхме сериозна промяна при лихвите на ипотечните кредити. От 2005 до 2008 г., когато беше големият бум на сделки с недвижими имоти и теглене на ипотечни кредити, лихвите се движеха между 6,5 и 7,5 на сто. В момента те са между 3-3,8%, което е почти на половината отпреди. В последните 3 години имахме сериозен спад на лихвите по ипотечни кредити, което доведе и до сериозен ръст на отпуснатите ипотечни кредити.

- Как ще се отрази на кредитния пазар у нас приемането на България в еврозоната?
- Очакванията ми са, че ще се отрази благоприятно и лихвите ще се изравнят със средноевропейските. В напредналите икономики в ЕС лихвите са между 1,5 и 2,5%, докато при нас са между 3 и 3,8% и има още какво да се желае. Ще можем да ползваме по-евтин ресурс от ЕЦБ, от европейските междубанкови пазари, а това ще доведе до изравняване на лихвите с тези в Европа. Разбира се, това няма да стане веднага, ще трябва по-дълъг период от време.

- Според някои анализатори лихвите през тази година ще се покачат, според други – няма да има ръст. Какви са вашите прогнози?
- Част от анализаторите смятат, че още през втората половина на годината ще видим леко покачване на лихвите по ипотечни кредити, защото преди около година в САЩ те тръгнаха нагоре. В Европа още няма ръст, но прогнозите са, че ще се повишат леко. Моите очаквания са, че това е по-вероятно да се случи през 2019 г., тъй като пазарът у нас е силно конкурентен – имаме малък пазар с много банки. От друга страна, лихвите по депозитите слязоха на много ниски нива – те са около 0,1 – 0,2%, което позволява банките у нас да имат голям финансов ресурс на ниска цена и няма предпоставки в тази конкурентна среда да има повишение на лихвите. Възможно е отделни банки и през тази година да вдигнат лихвите по ипотечните кредити, но вярвам, че като цяло те ще останат около сегашните си нива.

- През 2019 г. какъв е очакваният процент на увеличение?
- Трудно е да се прогнозира, но ако погледнем повишението в САЩ – то беше 0,2 – 0,4%. Смята се, че и у нас увеличението ще бъде в тези рамки, или ако сега лихвите са между 3,0 и 3,8%, ще станат между 3,3 – 4,2%. В пари това би означавало, че хората, които плащат средната месечна вноска по кредита си от около 600 лв., след повишението тя ще стане около 640-660 лв. 40-60 лв. повече не са малко, но не са застрашаващи за семейния бюджет. Освен това винаги имаме и възможностите да предоговорим или рефинансираме кредита си и да контролираме плащанията по него.

- Какво съветвате най-често хората, които искат да теглят кредит?
- Най-вече да пресметнат какво би се случило, ако повишението е по-сериозно – с 1% например. Ако сега плащат 600 лв., а след това трябва да дават примерно по 680 лева, как ще се отрази това на бюджета им. Тези неща се обмислят отрано. Кредитополучателите да преценяват риска, който поемат, защото ипотечният кредит е сериозна финансова стъпка, тъй като е голяма сума пари за период от 20-30 години. Трябва да се помисли дали един кредит ще се отрази на качеството на живот, тъй като свободните пари намаляват. Добре е да се търси баланс, без да се поемат прекомерни финансови рискове. Съветвам също при теглене на ипотечен кредит хората да имат винаги заделен резерв в банката, който би могъл да покрие между 3 и 6-месечни вноски по кредита. Това е с цел да бъдат спокойни, ако останат временно без работа или пък се появят непредвидени разходи в домакинството.

- Мъжете или жените са по-смели в тегленето на ипотечен кредит у нас?
- Мъжете са по-активни в решенията си да купят жилище на кредит. Масово теглят 30-40-годишните. Това са хора, утвърдени в кариерата си, работещите в ИТ сектора, в търговията, енергетиката, фармацията, където работещите са добре платени. Теглят кредити хора, създали семейство с едно или две деца или очакват първото си дете. Те са с ниска кредитна задлъжнялост, не са трупали много задължения по потребителски кредити или стоки на изплащане. Обикновено това са българи, които имат доходи над средните – между 1500 и 3000 лв. на месец за домакинство.

- Растат ли сумите, с които задлъжняваме при ипотечните кредити?
- За миналата година за страната средната сума беше около 95 хил. лв., а за София – 120 хил. лв. Тази година заради ръста на цените на имотите очакваме малко да нараснат сумите по ипотечните кредити и за страната да достигнат около 100 хил. лева, а за София около 130 хил. лв.

- Оказва се, че не е много изгодно човек да държи парите си на депозит. Каква е минималната сума, за да има възвръщаемост и печалба?
- В момента от депозит не може да се печели, защото лихвите са изключително ниски. В повечето случай те са между 0.1 и 0.2%. Дори да получим някаква малка добавена сума като доходност, то инфлацията я изяжда. В такива периоди обикновено хората започват да търсят други алтернативни начини за влагане на парите си, които да им носят по-голяма доходност. След всички случаи през годините у нас, финансовите пирамиди, в които някои загубиха парите си, сега са доста скептично настроени към други форми на инвестиране. В България тези, които имат спестявания, купуват имоти и ги дават под наем. През миналата година станахме малко по-смели във влагането на пари във взаимните фондове – нискорисковите, носещи доходност от 3 до 5%. Депозитите в банките нарастват, защото българинът се чувства най-сигурен, като държи парите си в банка. При фалит на банката депозитите са гарантирани до 100 хил. евро, което ни прави спокойни. Затова продължаваме да трупаме парите си в банкови депозити, но реално в момента губим от това. Преди 3 – 4 години лихвите бяха 4-5%, а през 2009 година, когато дори достигаха 10% и тогава наистина печелехме от депозитите си.

- Ще се повишат ли лихвите по депозитите?
- На този етап няма причина те да тръгнат нагоре, тъй като банките не се нуждаят от повече пари. Банките вдигат лихвите по депозитите, когато имат нужда от нови пари. В момента банковата ни система е много ликвидна, което прави привличането на нови депозити ненужно. Очаквам не само тази, но и следващата година лихвите по депозитите да останат ниски.

- Може ли да се каже, че българите вече живеят на кредит?
- За разлика отпреди кризата, сега българите са много внимателни към ново задлъжняване. Затова кредитният пазар много трудно се възстанови, няма я еуфорията да теглим за каквото ни хрумне. За съжаление остават малките населени места в Северозападна България, Родопите, около Разград, Шумен,Силистра, където хората са с ниски доходи и невинаги могат да вържат бюджета си. Някои от тях продължават да теглят малко повече, отколкото е необходимо, и живеят на кредит. Повечето хора в страната обаче се справят с доходите си и не задлъжняват. Най-често се теглят кредити за покупката на жилище. При потребителските кредити се взимат суми за нов семеен автомобил, за подмяна на обзавеждането, за саниране или ремонт на жилището, както и за обединяване на задълженията, ако по време на кризата има натрупани повече кредити или покупки на стоки на изплащане. Няма я амбицията да се тегли за скъпите луксозни стоки и почивки, която се наблюдаваше през 2008 г. Тогава се теглеха потребителски кредити за нови модели телевизори, скъпи лаптопи или далечни екскурзии. За щастие хората разбраха, че няма смисъл за такива неща да задлъжняват години напред.

- През миналата година има ръст и на тегленето на бързи кредити.
- Хората днес са доста по-информирани за плюсовете и минусите на бързите кредити. През годините между 2009 и 2013 не познаваха продукта и теглеха за всичко. Тогава попадането на много от тях във финансовото блато беше точно заради бързите кредити. Сега има регулация на пазара, знаят се коректните фирми, знае се, че това е много скъп продукт, знае се че трябва да се теглят малки суми пари, който да се погасят много бързо, още на първа заплата. Секторът започна да се регулира, но законодателството ни не е добро в тази насока. Трябва да имаме отделен закон за бързите кредити, за да бъдем предпазени от сериозни грешки. Все още има такива, които теглят бърз кредит, който не могат да погасят, после теглят втори, трети, за да погасят първия и така се завъртат във финансовата спирала. В момента единственото, което се казва в Закона за потребителските кредити относно бързите кредити, е, че годишният процент на разходите не може да е по-голям от 50%, което фирмите намериха начин как да го заобикалят. Ако отворите сайтовете на всички дружества за бързи кредити, ще видите, че там годишният процент на разходите не е по-висок от 50%, както е по закон, но ще бъдат начислени допълнителни такси, които не са свързани с кредита. Фирмите не са длъжни да ги включат в годишния процент на разходите, но така кредитите се оскъпяват със 150-200% на годишна база. Това обаче е нормално оскъпяване за този вид бизнес и ако се сложи таван от 50% например, този сектор ще затвори.
Грешно е да се вземе бърз кредит и да се плаща една или повече години, защото, ако вземеш 1000 лв., после трябва да се наложи да връщаш 2000-3000 лв. Суми над 200-300 лева е по-добре да се изтеглят като потребителски кредит от банка, където условията са значително по-добри, отколкото при бързите кредити. Лихвите по потребителските кредити в България в момента се движат между 5,5 и 7%.

Източник Blog.bg

 

 

Ще нарастват ли лихвите по ипотечни кредити?

summer-real-estate-300x200                           08.05.2018г.

Лихвите по ипотечните заеми няма да нарастват заради очакваното отпадане на СОФИБОР

Това обяви кредитният консултант Тихомир Тошев. Според него пазарът у нас е силно конкурентен и банките нямат интерес да оскъпяват услугите си.

Лихвите по ипотечните заеми няма да се увеличат заради очакваното отпадане на индекса СОФИБОР. Това обяви пред ТВ Европа кредитният консултант Тихомир Тошев. Според него пазарът у нас е силно конкурентен и банките нямат интерес да оскъпяват услугите си.

От 1 юли БНБ спира да използва СОФИБОР, който има основна роля за изчисляване на лихвите по ипотечните кредити в лева. Това все още не означава, че индексът ще престане да съществува, обясни кредитният консултант Тихомир Тошев.

Новината за възможния край на индекса СОФИБОР събуди притеснения сред изтеглили заеми за жилища, че може да плащат повече, отколкото досега. Тихомир Тошев успокои, че това е малко вероятно да се случи.

Експертът припомни, че за още по-голяма защита на потребителите на кредити Народното събрание предвижда законови промени, които да влязат в сила преди 1 юли и да не допуснат необосновано увеличаване на лихвите.

Източник ECON.bg

 
www.creditcenter.bg

Данните могат да претърпят промени.