най-големият кредитен консултант в България

В края на 2012 г. българите не са склонни да поемат рискове

e0bab6ee24dae733dcd6330a831b822a_big2

По традиция краят на годината е и време за усилено харчене, за което в немалко случаи се разчита на кредити под една или друга форма.

В същото време това е и периодът, до който са валидни пуснатите още през есента промоционални условия на банките. Очакването на някои хора за коледни бонуси също е стимул да се обмисли поемането на нов дълг. Наскоро Кредит център осигури онлайн възможност на потребителите да изчислят личния си кредитен рейтинг и така да преценят приблизително могат ли да вземат заем и какъв или това ще ги вкара в невъзможност да си посрещат плащанията. По тези въпроси разговаряме с Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит Център.

Набра ли популярност възможността хората да си проверяват кредитния рейтинг?

-Оказа се, че за много българи е интересно да си изчислят кредитния рейтинг и да видят каква е възможността да получат кредити, ако излязат на пазара. На второ място по интерес очаквахме да е проверката на възможността за рефинансиране на вече взети кредити, но се оказа, че повече хора търсят възможността за онлайн консултация с нашите експерти. Задават ни въпроси, свързани най-вече с изтеглени вече заеми. За съжаление голяма част от тях е за някакви проблеми по обслужването им. Въпреки ръста на бързите кредити през последните няколко години, се оказа, че хората продължават да имат още много въпроси към тях.

Реалният ефект какъв е – увеличава ли се броят на хората след тази консултация, които се насочват към теглене на кредит?

- Общо взето ние не караме хората да теглят кредити. Показваме им как биха изглеждали, ако излязат на кредитния пазар. Тези обаче, които са взели подобно решение, искат допълнителна информация и виждаме, че не променят позицията си, което е добър знак за пазара, защото означава, че добре са направили сами преценката си – ситуацията им позволява да изтеглят кредити, най-вече жилищни. Малко са тези, които не са направили добра преценка на възможностите си и ние успяваме да ги убедим, че за тях не е добре да вземат заем, ако съдим по техните доходи, заетост и задлъжнялост. В интерес на истината наблюдаваме, че днес българинът пристъпва към нова задлъжнялост, само когато се чувства доста сигурен да го направи и е задал доста въпроси. Повечето клиенти преди да дойдат са проверили ситуацията, получили са оферти от банките и са доста наясно. Сравнително ниско е в момента желанието на българите за поемане на риск.

Какво се случва сега към края на годината на пазара на кредити в сравнение с година по-рано?

 - Ами малко ни учуди края на тази година, защото като цяло изглеждаше като друг път – банките извадиха промоционалните условия, които са по-добри от миналата година, някои предложиха отстъпка до 0.5% от лихвите, отстъпки в такси, видяхме интересни нови продукти като фиксирани лихви. Предишните години, дори в по-трудната 2010 г., това успяваше да създаде по-голяма активност на пазара. Тя се дължеше не само на промоциите, но и на факта, че хората в края на годината се чувстват по-сигурни да вземат такива решения. Виждат как приключва годината за тях, очакват да получат някакви бонуси, тези, които имат собствен бизнес знаят каква ще е печалбата на компанията, затова по принцип това е силен за кредитирането период. Тази година това го има, но не в тази сила, с която сме свикнали да го виждаме. Хората са по-предпазливи и дори по-добрите условия не ги мотивират като предишните години.

Каква е причината за това?

- Причините са няколко. Хората, които не са достатъчно сигурни в доходите си и виждат, че няма нови назначения там, където работят, заплатите им се бавят и т. н., те не пристъпват към взимане на кредит. Това все още се наблюдава, въпреки че от гледна точка на  пазара кризата вече е приключила и започва възстановяване. От друга страна пък имаме хора, които са добре финансово, стабилни са фирмите, в които работят и са готови да поемат ипотечен кредит. Обаче имат друг проблем – двустайните апартаменти в големите градове с добра локация, които са най-търсени, започват да се изчерпват на добрите ценови нива. Повечето хора търсят двустайно жилище до 40 хил. евро дори в София. И се оказа, че намирането на такова жилище е все по-трудно. Хора, които сме одобрили първоначално за кредит още от началото на лятото, идват едва сега. Търсенето им е отнело около 6 месеца и в повечето случаи са направили компромис – или с квартала, или с цената. Като цяло повечето хора се чувстват комфортно от пазара в България, но продължават да се притесняват за новините, които идват отвън.
Какво е процентното разпределение при търсенето на кредити?

- Такива данни дава БНБ, но и от тях е трудно да се изведе тенденция. Въпреки всичко продължава да е най-голямо търсенето на ипотечни кредити, при бързите кредити ръстът е най-сериозен. Най-вероятно тази година при ипотечното кредитиране ще има до 2-3 процента ръст. При потребителското има свиване на портфейлите, а ситуацията преди кризата беше точно обратната заради това, че лесно се отпускаха. Сега хората не искат да задлъжняват прекомерно и теглят потребителски кредит, само ако наистина се налага – например за належащ ремонт вкъщи. Малък процент кредити се взимат за обучение на деца в чужбина и за рефинансиране на бързи или по-малки потребителски заеми. Вече липсва изцяло тегленето на потребителски кредити за луксозни стоки и почивки, за ново обзавеждане. Докато преди кризата това беше честа практика. Сега обаче има друг проблем – някои хора са се опитали да си повишат изкуствено стандарта на живот и да харчат повече пари отколкото получават. Кредитът, който преди кризата са взели тъкмо с тази цел, е похарчен и вноската сега започва да им тежи, а те продължават да питат дали не могат още един заем да изтеглят, защото са свикнали да харчат повече. Според мен на такива случаи се дължат немалка част от лошите потребителски кредити.

Предпразнично има ли засилен интерес да се финансира желанието за по-голямо харчене?

- При потребителските заеми не го виждам, но кредитните карти започват пак да набират скорост в еуфорията на коледните намаления. Българите се научиха, че е хубаво да се пазарува, когато има намаления, но някои от тях прекомерно се поддават на това. Резултатът е, че не успяват да върнат парите в гратисния период от 40-45 дни и така връщането се оскъпява с немалките лихви от 15-20%. При потребителското кредитиране не мисля, че по празниците ще има ръст с цел пазаруване. При бързите кредити обаче ще е така най-вече за покупка на техника и обзавеждане.

Какъв ефект очаквате да има облагането на лихвите от депозитите?

- Засега няма ефекти, но със сигурност ще има някакво отражение. Аз го очаквам в няколко насоки. Първо, очаквам банките да подготвят нови продукти, които ще носят прилична доходност и същевременно ще се избягва плащането на данъка. Ще има хора, макар и малко, които ще решат да не плащат тези 10 процента и най-вероятно ще потъряст други инструменти да вложат парите си. По-голямата част ще преглътнат все пак този данък, защото въпреки спада на лихвите(с 2.3% през годината) по депозитите те продължават да носят прилична доходност – 4-5% Това е така и заради сигурността, която дават банките. Част от хората ще вземат и малко по-стратегически решения като ще вложат парите си в недвижими имоти. Инвестициите в злато, диаманти и акции все още не са толкова популярни у нас. Част от средствата очаквам да се вложат в собствен бизнес. Българите сравнително лесно се решават да се хвърлят в такова начинание.

Какви са прогнозите ви за пазара на кредити за 2013 г.?

- За съжаление отчитаме, че в края на 2011 г. сме били прекалени оптимисти в очакванията си за ръста при ипотечното кредитиране – главно защото пазарът се стабилизира, условията по заемите се подобриха. Затова сега сме по-консервативно настроени, но смятаме, че през 2013 г. ще се види, че възстановяването е започнало, макар и доста бавно и предпазливо. Очакваме 2013 г. да е малко по-добра, при ипотечното кредитиране ръстът да не е 2-3 на сто като тази година, а да достигне 3-5 на сто. Като цяло условията по кредитите ще продължат леко да се подобравят, лихвите по депозитите пък ще следват плавния спад. Надяваме се ръстът в потреблението да се запази, защото това ще даде още малко живец на икономиката. Бизнесът също започна да се отърсва от кризата, очакваме това да продължи. Смятаме, че  в края на 2013 г. ще видим по-ясен темп на възстановяване на икономиката, на пазарите, малко по-сигурни потребители.

От колекторските компании обичайно отчитат изоставане в погасяването на дългове през януари. За кредитирането какво време е това?

- Така е. Януари по принцип е много слаб месец за всички – и за отпускащите, и за вземащите кредити, а и хората изпадат в лека меланхолия след Нова година. Да не говорим, че самият януари е с много празници.

Наскоро излязоха данни, които показаха, че има много голям ръст в броя на фирмите, които отпускат бързи кредити. Той адекватен ли е на търсенето на бързи, но скъпи пари?

- Да, доколкото това е сегменът с най-голям растеж през последните години. Излизането на повече фирми обикновено е свързано с по-голяма конкуренция на пазара и подобряване на условията, но не съм сигурен, че точно това се случва на практика. Голяма част от тях влизат с идеята да изкарат бързи пари от този бизнес и затова през последните 6 месеца не виждаме нова компания, която да е успяла да завземе част от пазара след като е предложила много по-добри от съществуващите вече условия. Това е характерно за българите – като видят, че от нещо се печели и тръгват всички това да правят.

Всички започват да садят лук…

- Да, а после поскъпва чесънът, пък не се сади лук и така. Но не можем съвсем да ги виним, защото в този период на кризата не са много печелившите бизнеси и всички се струпват в определени сектори. И въпреки тази популярност на бързите кредити потребителите все още не са напълно наясно с тяхната функция. Ние им казваме, че ако са до 400 лв., в рамките на месец е добре да се върнат. За суми над 1000 лева аз съветвам хората да вземат банков кредит, защото при него оскъпяването е доста по-малко, може да се разсрочи за по-дълъг период от 1 година и т. н. Да не говорим за размера на годишния процент на разходите(ГПР), който при бързите е 500-600%, а при потребителските – 12-16%. Някои хора правят грешката да прибягват до бързи кредити, когато се загубят работата като разчитат така да обслужват други заеми докато се справят със ситуацията. Но това я прави още по-тежка. В никакъв случай бързият кредит не трябва да се ползва за погасяване на други заеми.

Източник  dnevnik.bg

Вижте още:

Имотен бум! Скачат лихвите, скача и вноската Kолко и как може да спестите при предоговарянето на ипотечните заеми Лихвите са твърде ниски за нашия пазар заради рисковата премия Вноските по кредитите не трябва да надхвърлят 25% от доходите Колко от жилищата се купуват с ипотека Ако краят на поевтиняването на кредитите се вижда, струва ли си фиксиране на лихвата! Какви са очакванията за ипотечния пазар през 2017г.? За какво да внимават клиентите, когато решат да рефинансират кредита си? Добра възможност ли са взаимните фондове за инвестиране? Възможни ли са лихви по кредитите под 4% ? Как се движи пазарът на ипотечните кредити в България? Има ли ръст в пазара с луксозни имоти? Проработиха ли ограниченията пред фирмите за бързи кредити? Какво е отношението на българите към взаимните фондове? Как се движи пазарът на ипотечното кредитиране? Къде да спестяват българите? Експерт прогнозира силен спад на лихвите по ипотеки Увеличил ли се е или е намалял процента на българите изтеглили ипотечен кредит през месец юли? Отразява ли се кризата в Гърция върху банковия пазар у нас? Как ще се движат лихвите по ипотеки през 2015г.?