най-големият кредитен консултант в България

Лихвите остават почти без промяна

Интервю с Тихомир Тошев за в-к Труд
- Как се променят лихвите по ипотечните кредити, господин Тошев? Усещането на хората е, че промяната е символична.
- Лихвите по ипотечните кредити и през 2011 година запазиха тенденцията за намаление, започнала в края на 2009 година. Въпреки противоречивите сигнали за европейската икономика в края на 2011 година лихвите паднаха средно с около 1 % в сравнение с 2010 година.Нивата по евровите кредити стигнаха до 6,75-7,25%, а тези по левовите средно се движеха между 7,5 и 8%. При предложенията за фиксирани лихви за определен период те се движеха в рамките на 5,5 до 7,2% в зависимост от времето, за което се фиксират. Тук правилото е, че за колкото по-дълъг период се фиксира лихвата, толкова по-висока по стойност е тя.
Очаквам през 2012 годи¬на лихвите да се запазят около вече оформените нива. Възможни са леки колебания в двете посоки, в рамките на 0,25% до 0,75% в резултат от желанието на отделни финансови институции да увеличат или намалят активността си в този тип кредитиране.Ще се повиши интересът към фиксирани лихви, тъй като прогнозите са за по-дълго възстановяване на икономиките в еврозоната.
- Върви спор, че банките неоправдано поддържат високи лихвени проценти. Доколко нивата в момента са обективни?
- Лихвите по кредитите се определят от пазара.Винаги тези, които теглят кредити, ще смятат, че лихвите са високи, а тези, които държат спестяванията си в депозити в банките, ще смятат, че са ниски. Лихвите са огледало на икономиката на страната, на нейната политическа и финансова стабилност, на търсенето и предлагането.
Ако се върнем в 2000-2003 година, ще видим, че лихвите по ипотечните кредити са били в рамките на 16-17%. Оттогава те намаляват заедно със стабилизирането на пазара. През 2007 година достигнаха най-ниските си нива в рамките на 6,25% до 6,5% за кредитите в евро и около 7% за левовите кредити. В началото на кризата видяхме покачване на лихвите в рамките на 1,5 до 2% заради повишения риск, а след това, заедно със стабилизирането на пазара, започна плавно намаление.
- Но разликите в нивата в сравнение с повечето европейски страни са сериозни. На какво се дължи това? По-висок риск, несигурност, нестабилност на икономиката или компенсиране на високите лихви по депозитите?
- Причините са комплексни и всички тези фактори влияят на размера на лихвите у нас.Но искам да дам по-различен поглед върху това дали действително лихвите са толкова високи. Размерът им влияе и на активността на населението в търсенето на кредити. Ако погледнем ръстовете на кредитирането, сравнено със спада на лихвите по ипотечните кредити в периода 2000-2011 година, ще видим, че колкото повече намаляваха лихвите, толкова повече се увеличаваше тегленето на кредити. Големият интерес към кредитите обаче крие и много рискове – голяма задлъжнялост на населението, проблеми с обслужването на заемите, ръст на лошите кредити…
Растежът на кредитирането, особено в периода 2005-2008 година, когато надхвърляше 50% годишно, започна да застрашава финансовата ‘стабилност на домакинствата, а за много от тях доведе до проблеми в обслужваното на взетите заеми. По-високите лихви у нас, освен заради по-високата рискова премия на страната, едни от най-високите лихви по депозитите в еврозоната и кризисната среда, в която сме, трябва и да регулират търсенето на кредитен ресурс от населението, за да се избегнат бъдещи проблеми в обслужването на взетите кредити.
- Какви са очакванията ви за тази година? Има ли промяна в групите клиенти – като възраст, доходи, професии?
- Очаквам и през 2012 година ипотечното кредитиране да продължи да е най-активният сегмент в кредитирането. Въпреки проблемите с дълговата криза в еврозоната у нас има сравнително стабилно търсене на ипотечни кредити. Очакванията са и за стабилизиран пазар на имоти, което ще запази активността в покупката на жилища с кредити до нивата, постигнати през 2011 година.
През последните месеци няма съществена промяна в нагласите за ползване на кредитен ресурс от клиентите. Най-активни остават хората между 25 – 35 г., с доходи на домакинството над 1500 лева и добра професионална реализация.
Забелязва се обаче по-голяма предпазливост по отношение на задлъжнялостта. Повечето от клиентите предпочитаха да използват по-голяма част от спестените си средства и да изтеглят по-малки по размер кредити, за да не натоварват прекомерно семейния бюджет. Видя се намаляване и на броя на клиентите с по-ниски доходи. Това е нормално, тази група се чувства най-уязвима при евентуални проблеми в икономиката.

Вижте още:

Имотен бум! Скачат лихвите, скача и вноската Kолко и как може да спестите при предоговарянето на ипотечните заеми Лихвите са твърде ниски за нашия пазар заради рисковата премия Вноските по кредитите не трябва да надхвърлят 25% от доходите Колко от жилищата се купуват с ипотека Ако краят на поевтиняването на кредитите се вижда, струва ли си фиксиране на лихвата! Какви са очакванията за ипотечния пазар през 2017г.? За какво да внимават клиентите, когато решат да рефинансират кредита си? Добра възможност ли са взаимните фондове за инвестиране? Възможни ли са лихви по кредитите под 4% ? Как се движи пазарът на ипотечните кредити в България? Има ли ръст в пазара с луксозни имоти? Проработиха ли ограниченията пред фирмите за бързи кредити? Какво е отношението на българите към взаимните фондове? Как се движи пазарът на ипотечното кредитиране? Къде да спестяват българите? Експерт прогнозира силен спад на лихвите по ипотеки Увеличил ли се е или е намалял процента на българите изтеглили ипотечен кредит през месец юли? Отразява ли се кризата в Гърция върху банковия пазар у нас? Как ще се движат лихвите по ипотеки през 2015г.?