Интервю с Тихомир Тошев за в-к Труд
- Как се променят лихвите по ипотечните кредити, господин Тошев? Усещането на хората е, че промяната е символична.
- Лихвите по ипотечните кредити и през 2011 година запазиха тенденцията за намаление, започнала в края на 2009 година. Въпреки противоречивите сигнали за европейската икономика в края на 2011 година лихвите паднаха средно с около 1 % в сравнение с 2010 година.Нивата по евровите кредити стигнаха до 6,75-7,25%, а тези по левовите средно се движеха между 7,5 и 8%. При предложенията за фиксирани лихви за определен период те се движеха в рамките на 5,5 до 7,2% в зависимост от времето, за което се фиксират. Тук правилото е, че за колкото по-дълъг период се фиксира лихвата, толкова по-висока по стойност е тя.
Очаквам през 2012 годи¬на лихвите да се запазят около вече оформените нива. Възможни са леки колебания в двете посоки, в рамките на 0,25% до 0,75% в резултат от желанието на отделни финансови институции да увеличат или намалят активността си в този тип кредитиране.Ще се повиши интересът към фиксирани лихви, тъй като прогнозите са за по-дълго възстановяване на икономиките в еврозоната.
- Върви спор, че банките неоправдано поддържат високи лихвени проценти. Доколко нивата в момента са обективни?
- Лихвите по кредитите се определят от пазара.Винаги тези, които теглят кредити, ще смятат, че лихвите са високи, а тези, които държат спестяванията си в депозити в банките, ще смятат, че са ниски. Лихвите са огледало на икономиката на страната, на нейната политическа и финансова стабилност, на търсенето и предлагането.
Ако се върнем в 2000-2003 година, ще видим, че лихвите по ипотечните кредити са били в рамките на 16-17%. Оттогава те намаляват заедно със стабилизирането на пазара. През 2007 година достигнаха най-ниските си нива в рамките на 6,25% до 6,5% за кредитите в евро и около 7% за левовите кредити. В началото на кризата видяхме покачване на лихвите в рамките на 1,5 до 2% заради повишения риск, а след това, заедно със стабилизирането на пазара, започна плавно намаление.
- Но разликите в нивата в сравнение с повечето европейски страни са сериозни. На какво се дължи това? По-висок риск, несигурност, нестабилност на икономиката или компенсиране на високите лихви по депозитите?
- Причините са комплексни и всички тези фактори влияят на размера на лихвите у нас.Но искам да дам по-различен поглед върху това дали действително лихвите са толкова високи. Размерът им влияе и на активността на населението в търсенето на кредити. Ако погледнем ръстовете на кредитирането, сравнено със спада на лихвите по ипотечните кредити в периода 2000-2011 година, ще видим, че колкото повече намаляваха лихвите, толкова повече се увеличаваше тегленето на кредити. Големият интерес към кредитите обаче крие и много рискове – голяма задлъжнялост на населението, проблеми с обслужването на заемите, ръст на лошите кредити…
Растежът на кредитирането, особено в периода 2005-2008 година, когато надхвърляше 50% годишно, започна да застрашава финансовата ‘стабилност на домакинствата, а за много от тях доведе до проблеми в обслужваното на взетите заеми. По-високите лихви у нас, освен заради по-високата рискова премия на страната, едни от най-високите лихви по депозитите в еврозоната и кризисната среда, в която сме, трябва и да регулират търсенето на кредитен ресурс от населението, за да се избегнат бъдещи проблеми в обслужването на взетите кредити.
- Какви са очакванията ви за тази година? Има ли промяна в групите клиенти – като възраст, доходи, професии?
- Очаквам и през 2012 година ипотечното кредитиране да продължи да е най-активният сегмент в кредитирането. Въпреки проблемите с дълговата криза в еврозоната у нас има сравнително стабилно търсене на ипотечни кредити. Очакванията са и за стабилизиран пазар на имоти, което ще запази активността в покупката на жилища с кредити до нивата, постигнати през 2011 година.
През последните месеци няма съществена промяна в нагласите за ползване на кредитен ресурс от клиентите. Най-активни остават хората между 25 – 35 г., с доходи на домакинството над 1500 лева и добра професионална реализация.
Забелязва се обаче по-голяма предпазливост по отношение на задлъжнялостта. Повечето от клиентите предпочитаха да използват по-голяма част от спестените си средства и да изтеглят по-малки по размер кредити, за да не натоварват прекомерно семейния бюджет. Видя се намаляване и на броя на клиентите с по-ниски доходи. Това е нормално, тази група се чувства най-уязвима при евентуални проблеми в икономиката.