най-големият кредитен консултант в България

Време за изгодни сделки

attentionИзключително изгодни сделки бяха сключени през първите два месеца на 2010-а година, сочат данните на „Адрес недвижими имоти”. Спадът в цените на жилищата стимулира все повече купувачите и те не се поколебаха да се възползват от примамливите за тях икономически условия.
Имотите, купени с цел инвестиция, се превърнаха в сравнително трайна тенденция. Пример за това е имот, закупен за сумата от 28 000 евро, който впоследствие се отдава за 150 евро на месец – около 6.5% годишен доход.

Сделки продължиха да се сключват единствено на атрактивни цени, особено в привлекателните райони с добра инфраструктура, което се превърна в стимул и за още една тенденция. Много хора продадоха наследствените си имоти или пък жилища в недобро състояние, за да инвестират средствата в по-качествени, новопостроени апартаменти с добра локация. Тези купувачи бяха стимулирани и от алтернативните начини на финансиране.

Банките продължиха процеса на либерализиране при отпускането на кредити. На пазара се появиха и пари от натрупани лихвоточки, което се превърна в допълнителен начин на финансиране. Такъв е случаят на 23-годишна жена, която купува двустаен апартамент в столичния квартал Люлин за малко над 40 000 евро, тъй като очаква пари едновременно от лихвоточки и от реализирана продажба.

Тези алтернативни начини за финансиране на имоти, заедно със засиленото през периода рекламиране на ипотечно кредитиране, дадоха на купувачите по-големи очаквания за финансовите им възможности. Тези очаквания накараха продавачите да не бъдат толкова склонни на преговори по отношение на оферираната цена. Те станаха по-неотстъпчиви и поради склонността на купувачите да отделят повече средства от предвиденото за имот, който наистина отговаря на изискванията им.

Раздвижването на пазара през първите два месеца от годината се изрази и в тенденцията към увеличаване на броя на сделките за имоти без Акт 16, както и в известния ръст на средните ценови нива, на които се реализираха сделки в столицата. Въпреки това, през периода станахме свидетели на сделка за жилище с площ от 80 кв.м в района на Докторската градина на атрактивната цена от 100 000 евро.

Собствениците също потърсиха алтернативни варианти, за да се впишат в новите условия на пазара. Голяма част от строителите търсеха директно купувачи, като предлагаха собствен лизингов план, както и различни, гъвкави схеми на плащане. В групата на продавачите се появи и сегмент на хора, които, засегнати от безработицата, продават имотите си и заминават главно зад океана.

Офисите и магазините пък бяха обект на продължаваща релокация – техните собственици и наематели също използваха момента, за да потърсят по-примамливи предложения. Позитивен знак за бъдещето на пазара беше и повишеният интерес към наемане на площи за заведения във всички райони на столицата. Показателната за това бе сделка за наем на помещение с площ от 150 кв.м, отдадено за 1500 евро. Имотът ще бъде използван за отварянето на ресторант – знак за съживяване на икономическата картина като цяло.

Активни на пазара бяха представителите на хранително-вкусовата промишленост. Причината се крие в това, че бързооборотните стоки са по-малко засегнати от икономическата криза и за много от работещите в сферата моментът бе изключително подходящ. Други активни купувачи се оказаха и наемателите, които решиха да потърсят собствени жилища.

Все по-изгодни условия бе характеристиката, която беляза и пазара на наеми през изминалия период. Наемодателите вече са склонни да сключват договори за по-кратък от едногодишния период. Особено характерна бе тази тенденция за имотите в по-високия ценови сегмент. Като резултат, около 11% от сключените сделки за отдаване са за тримесечен период. Много по-голям бе и общият брой сключени сделки за наем на фона на броя им през предходните месеци.

Пазарът на наеми също се характеризираше с по-високи ценови нива. Налице са данни за наемни нива от 500 до 700 евро – суми, рядко срещани през 2009-а година. Въпреки това обаче, голяма част от офертите бяха изключително атрактивни. Тристаен тухлен апартамент в Южните райони на София се отдаваше за 200 евро, а друг имот, първоначално офериран за 600 евро месечно, падна на едва 370 евро.

Активни наематели за периода се оказаха българи, които се връщат от чужбина и търсят изгодни жилища, за да се установят в България. Тези наематели са и причината да се сключват сделки за наеми от по-висок ценови сегмент. Пример за това е мениджър на международна компания, който наема тристайно тухлено жилище за 1100 евро на месец. Голяма част от жилищата през периода бяха наети от фирми от сферата на производството и услугите. Заради ниските наемни нива и понижените цени на труда тези фирми наеха жилища за служителите си. Пример за това е жена, която наема панелен апартамент в Люлин за малко над 150 евро, тъй като идва да живее в столицата заради работата си. Масово наематели решават да не живеят повече под наем, а да се възползват от кризата и да се сдобият със собствен имот.

В морската столица се увеличиха сделките с българи, живеещи в чужбина, които се възползват от ниските цени, за да реализират стара мечта да имат дом и на морето. Активни през периода бяха и моряците, които бързаха да инвестират в нов имот преди периода на следващия рейс. Предприемчиви варненци закупиха имоти, които дълги години са оглеждали и сега ще ги използват за даване под наем или след реконструкция за започване на бизнес.

Вижте още:

Лихвите са твърде ниски за нашия пазар заради рисковата премия Вноските по кредитите не трябва да надхвърлят 25% от доходите Колко от жилищата се купуват с ипотека Ако краят на поевтиняването на кредитите се вижда, струва ли си фиксиране на лихвата! Какви са очакванията за ипотечния пазар през 2017г.? За какво да внимават клиентите, когато решат да рефинансират кредита си? Добра възможност ли са взаимните фондове за инвестиране? Възможни ли са лихви по кредитите под 4% ? Как се движи пазарът на ипотечните кредити в България? Има ли ръст в пазара с луксозни имоти? Проработиха ли ограниченията пред фирмите за бързи кредити? Какво е отношението на българите към взаимните фондове? Как се движи пазарът на ипотечното кредитиране? Къде да спестяват българите? Експерт прогнозира силен спад на лихвите по ипотеки Увеличил ли се е или е намалял процента на българите изтеглили ипотечен кредит през месец юли? Отразява ли се кризата в Гърция върху банковия пазар у нас? Как ще се движат лихвите по ипотеки през 2015г.? Как влияят лихвите на банките върху имотния пазар? Повишават ли се или намаляват лихвите по депозитите в България?